Болгарской говор

Болгарской говор - индоевропейской говор, какой вхоит в араву полуденнословянских говоров. Ето офицыйной говор Республики Болгария.

Деянни

Болгарской говор - саморанешной со словянских. Мочно озденуть чотыре головны поры евонново розвиття:

• дописьменной (прасловянской) (до 9 столеття)- межу словянсково нашесвя на Балканы-те (5-7 столетте) и шляндой солунских браттьов св.св. Кирила и Мефодия в Моравии в 60-ты годы 9 столеття.
• староболгарской (церьковнословянской) (9–11 столетте) - межу приманнем церьковнословянсково как офицыйново говора и до 1018 года. В ети поры Болгарря была серьодкой словянсково жызневряда и письменноси.
• серьоднеболгарской (12–14 столетте) - де-то от спокабытья болгарской державы до подпадання под османску володу. Говор Второво болгарсово царсва стал кондовиной руссково, сербсково и влаховсково извода и имал значенне вобчево книговново словянсково говора. Тода жа серьоднеболгарской заньосли ив Киевску Русь.
• новоболгарской (с 15 столеття). Опосля обовольготення-то народны представники приговорили, чо офицыйнойболгарской говор бут обоснованной на полночновосходных нареччах, дык и доселе так, ить на восходной стороне самы большы городы в краю-том: - Русе, Велико Тырново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив. И пото от краснословново говора розделяютса штопски-те диялехты: Софийской, Пернишкой, Кюстендилской, Самоковской и в Полношноглубничной Болгарии, а ешшо и македонской диялехт (какой шшас в Македонии шшытают вособым говором от болгарсково) в Разложко, Петричко, Струмишко, Благоевградско и в.т.

Абевега

През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от византийските мисионери св.св. Кирил и Методий през 50-те години на 9 век. Глаголицата постепенно е заменена с кирилица - азбука, създадена в Преславската книжовна школа в началото на 10 век. За неин създател се смята св. Климент Охридски. Повечето букви в кирилицата са заети от гръцката азбука; за онези звукове, които нямали гръцки еквивалент, се използвали опростени варианти на глаголически букви.

Днес българският език се изписва главно на кирилица и понякога на латиница. Правилникът за прилагане на Закона за движението по пътищата позволява латиницата по пътните знаци [1] и затова почти всички те се изписват на двете азбуки. Същото се онтася и за табелите с имената на улиците.

Кирилицата има 30 букви: А а Б б В в Г г Д д Е е Ж ж З з И и Й й К к Л л М м Н н О о П п Р р С с Т т У у Ф ф Х х Ц ц Ч ч Ш ш Щ щ Ъ ъ Ь ь Ю ю Я я

Латиницата има 22 букви. За повече информация относно латиницата вижте Транслитерация на българските букви с латински.

Азбуката, използвана в банатската норма на българския език, е латиницата, основана на хърватската редакция. В Република Македония се използва кирилица, близка до сръбската азбука.

[редактиране] Характерни особености

В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в морфологията и синтаксиса, характеризиращи се с почти пълно отпадане на падежните форми, възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските прости глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на дублирано пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто (преизказно) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.

Макар че неговите граници мъчно могат да се определят, руското влияние върху българския език през епохата на Възраждането и при създаването на Третата българска държава е било доста силно. Част от възприетата по това време лексика от руски език е от старобългарски произход и бива "върната" в новоизграждащия се български книжовен език като църковнославянска и старобългарска. Паралелно с нея обаче навлизат и голям брой думи от чисто руски произход (предимно в обществено-политическата област), спомогнали за изграждането на съвременния български книжовен език.

В съвременния български език има падежни остатъци (главно в местоименните форми), но те не са продуктивни.